Това са онези места, при които има промяна в наклона. Най-често тази техника се използува при спускане, когато се налага да се преодолява равната част на пистата или противонаклона. Преодоляването на равната част след спускане се извършва, като тялото се изправя, а едната ска се изнася по-напред, за да се увеличи стабилността в предно-задна посока. При противонаклона тялото се издърпва и леко назад.
Преодоляване на сняг с различна плъзгаемост. Много често при изпускане на ските начинаещите навлизат в дълбокия сняг, което е свързано със сериозни падания и наранявания. Затова е необходимо да се разучи техниката на преминаване от утъпкан към дълбок или ронлив сняг. Тя се характеризира с увеличаване на опорната площ в предно-задна посока чрез изнасяне на едната ска напред, като по-голямата част от тежестта на тялото остава на задната ска.
Преодоляване на бабуни. Могат да бъдат единични или поредица от бабуни. Тяхното преодоляване става най-лесно с помощта на амортизиращата роля на колената чрез последователно свиване и разгъване на тялото. Най-подчертано е свиването на върха на бабуната, след което следва разгъване по наклона и. Този цикъл се повтаря толкова пъти, колкото е броят на бабуните.
Това са завои, при които отклонението на задната част на ските от линията на наклона е минимално. При едни от тях закантва-нето се извършва по-рязко, а при други то е по-меко и изместването на задната част на ските се извършва преди всичко с плъзгане с леко засичане в края. Техниката на веделна наподобява танц върху снега и е приятна гледка за тези, които наблюдават отстрани.
Най-характерните особености на тази техника са ритъмът на изпълнението на завоите и че краят на всеки завой е подготовка за изпълнение на следващия. Отклоненията от линията на наклона при осъществяването на веделна се извършват с помощта на замах от колената и петите, които избутват ските от едната на другата страна, при което единият замах подпомага следващия.
Изходно положение за изпълнение на веделн
Изходно положение за изпълнение на веделна е диагонално спускане със събрани ски близо до линията на наклона. Преди пресичането на линията се извършва лек замах с колената и петите и приклякване, в резултат на което ските са леко на кант, и в същия момент се забива долната щека, която се натоварва. Следва изправяне на тялото за сметка преди всичко на разгъване в колената, облекчаване на ските, завъртване с помощта на петите на задната част и избутване на колената към склона. Следва минимално свличане на ските и бързо засичане, при което отново се прикляква и се забива другата щека. Или всяко следващо завъртване на ските започва при разгъването на тялото .Горната част на трупа остава неподвижна. Важен момент при изпълнението на веделна е страничният тласък при вземане на опора в края на всеки завой.
Трудността при изпълнението на късите ритмични завои се поражда от обстоятелството, че разучаването още в самото начало трябва да става свързано. Ето защо някои подготвителни упражнения облекчават заучаването.
С помощта на завоя с успоредни ски могат да се преодолеят всякакви терени и наклони при значително по-голяма скорост. Плътно прибраните една към друга ски вече поставят по-сериозни изисквания към равновесната устойчивост на скиорите, което се определя от значително по-малката опора при всички фази на завоя.
Разучаването на завоя се извършва на едната и след това на другата страна. За целта се подбира малка бабуна, върху която се изпълнява завоят. След като добре са разучени на двете страни, се преминава към свързване на завоите с успоредни ски в облекчена форма, като стремежът трябва да бъде към оптимално сгъване и разгъване, т. е. последното да няма характер на ясно изразено подскачане.
Характерни грешки: недостатъчно, облекчаване, прекомерно подскачане, изоставане на тялото назад, продължително свличане в същинската фаза на завоя, замах с долното рамо, недостатъчно натоварване на долната ска и др.
За разлика от опорните завои, където прехвърлянето на тежестта на тялото от едната ска върху другата се извършва на базата на пристъпването, при завоя с успоредни ски обременяването трябва да се извършва чрез облекчаване на задната част на ските в момента, който предхожда започването на завоя. Облекчаването може да бъде високо, когато скиорът преди завой се изправя, и ниско, когато прикляква.
Изходно положение за изпълнение на завоя с успоредни ски с високо облекчаване е диагоналното спускане. Преди да пресече линията на наклона,скиорът прикляква, едновременно с това забива щеката в снега с леко отворена длан по средата между върха ласката и обувката и прехвърля част от тежестта на тялото върху нея. В следващия момент скиорът се изправя леко нагоре, като с това облекчава ските, и веднага започва въртеливия импулс с помощта на петите. Във втората фаза скиорът леко се свива и продължава въртеливото движене, като по-голяма част от тежестта се прехвърля върху ската, която в следващия момент ще бъде долна (външна), а горната (вътрешната) ска се изнася малко напред. Третата фаза е свързана с преодоляването на линията на наклона чрез диагонално свличане и навлизане в новата посока с помощта на закантване на ските. Помощта на щеката трябва да бъде реална, а не осезателна.
Завоят с успоредни ски с ниско облекчаване се изпълнява също от диагонално спускане със средна или висока стойка. Преди пресичане на линията на наклона се прикляква ниско, което се съчетава със забиване на долната щека, а колената леко се отвеждат към долината, за да се осигури презакантването. Завъртването на ските се извършва с помощта на петите, когато тялото се изправя нагоре. В края на завоя тялото на скиора е отново в средна или висока стойка в диагонално спускане.
Скоростта при завоя с успоредни ски е значително по-голяма, отколкото при другите елементи. По-голямата скорост улеснява изпълнението на завоя. Тук обаче трябва да се отчита психологичното въздействие на скоростта върху отделния скиор и да се подхожда строго индивидуално.
След като завоят с успоредни ски е добре заучен и на двете страни, се преминава към свързването. Първите свързани завои се правят с по-големи радиуси на дъгите и постепенно с усъвършенствуването тези радиуси се скъсяват. Освен това завоите се усложняват и чрез подбиране на склонове с по-голям наклон и с повече неравности.
Това е първият завой, при който промяната на посоката става чрез едновременно оттласкване с двата крака при успоредно положение на ските. Изпълнява се от диагонално спускане с леко отворени ски. Преди линията на наклона се прикляква чрез сгъване на краката в колената, като в крайната фаза на приклякването се забива и долната щека – някъде по средата между върха на ската и предната част на обувката. Част от тежестта на тялото се прехвърля върху щеката и мястото на забиването служи като точка на завъртване на тялото. Натискът върху щеката се съчетава с енергично оттласкване от снега и цялостно разгъване на тялото нагоре, при което колената се изправят. Задната част на ските се отлепва леко от снега поради интензивното облекчаване и започва завъртване на ските с помощта на петите, за да пресекат линията на наклона. Следва минимално плъзгане по линията на наклона, след това приклякване, което отново се съчетава с леко свличане на ските и подчертано отвеждане на колената вътре в дъгата на завоя .Облекчената форма на завоя става за сметка на отлепването на задната част на ските от снега, т. е. чрез леко подскачане.
Преди изпълнението на завоя се започва с някои подготвителни упражнения. Най-напред от право спускане при малък наклон се усъвършенства сгъването и разгъването на тялото, като може да се достигне до леки подскоци отначало без, а след това и с помощта на щеките. Друго упражнение е диагонално спускане със сгъване и разгъване без и със помощта на щеката.
При завоите с успоредни ски най-характерните особености са две:1.Облекчаване на ските посредством едновременното движение на краката. Това облекчаване може да бъде високо, когато в момента на облекчаването тялото се изправя, и ниско, когато тялото се сгъва. 2.Успоредно положение на ските през цялото времетраене на завоите. При това разстоянието между ските може да бъде различно. По такъв начин завоите могат да бъдат изпълнявани с разтворени и с прибрани една до друга ски. Вторият начин е по-труден и затова трябва да се предхожда от широкото возене на ските.