Това е първият елемент, с помощта на който скиорите могат да променят посоката на движение. Изходното положение за неговото изпълнение е снежното рало. Дъгата се осъществява посредством прехвърляне на тежестта на тялото върху долната (външната) ска. В резултат на по-голямото съпротивление ските се насочват в новото направление. Пренасянето на тежестта се осъществява чрез сгъване във всички стави на долния крак. Затова е необходимо горната част на трупа да бъде наклонена към долината, което осигурява нормално обременяване на долната ска. В противен случай се наблюдава продължително свличане по линията на наклона.
Важен изходен момент за усвояване на дъгата със снежно рало е тласъкът на петите и въртеливото движение.
Много подходящо упражнение за разучаване на първоначалния импулс на завъртането на ската е последователното натискане на задната част на ските с помощта на петата, докато върховете запазват първоначалното си направление по линията на наклона. Овладяването на този механизъм показва, че е настъпил подходящият момент да се премине към разучаване на дъгата със снежно рало. За целта се подбира добре утъпкан и малко изпъкнал терен. Изходното положение може да бъде снежно рало по линията на наклона, след което започва прехвърляне на тежестта върху едната ска или диагонално на склона, когато по-голяма част от тежестта е върху долната ска. Разучаването на дъгата със снежно рало става свързано, като се правят най-малко две дъги.
По-характерните грешки, които се допускат през началния етап на обучение, са: недостатъчно навеждане на горната част на трупа към наклона, което довежда до не обременяване на долната ска. Това от своя страна води до прекалено свличане по линията на наклона, без да може да се осъществи дъгата, недостатъчен първоначален импулс на завъртване на ската, стремеж към прехвърляне на тежестта на тялото върху двете ски, преди ските да са насочени по линията на наклона в положение на снежно рало, прекомерно навеждане на трупа надолу, подчертано изоставане на “тялото назад и др.
Усъвършенствуването на дъгата със снежно рало се извършва чрез промени в радиусите на дъгите и наклоните. Правят се дъги с голям, среден и малък радиус, след което при едно спускане могат да се прилагат и трите разновидности. Промените в наклона не бива да бъдат особено големи, тъй като дъгата със снежно рало трудно се изпълнява на по-големи наклони.
Процесът на усъвършенстване се разнообразява чрез поставяне на няколко отворени врати за малки слаломи. Освен това вече е възможно да се ползват и по-продължителните леки писти за усъвършенстване на елемента. Най-целесъобразно е да се организират малки излети, като се използува лифт.