Това са завои, при които отклонението на задната част на ските от линията на наклона е минимално. При едни от тях закантва-нето се извършва по-рязко, а при други то е по-меко и изместването на задната част на ските се извършва преди всичко с плъзгане с леко засичане в края. Техниката на веделна наподобява танц върху снега и е приятна гледка за тези, които наблюдават отстрани.
Най-характерните особености на тази техника са ритъмът на изпълнението на завоите и че краят на всеки завой е подготовка за изпълнение на следващия. Отклоненията от линията на наклона при осъществяването на веделна се извършват с помощта на замах от колената и петите, които избутват ските от едната на другата страна, при което единият замах подпомага следващия.
Изходно положение за изпълнение на веделн
Изходно положение за изпълнение на веделна е диагонално спускане със събрани ски близо до линията на наклона. Преди пресичането на линията се извършва лек замах с колената и петите и приклякване, в резултат на което ските са леко на кант, и в същия момент се забива долната щека, която се натоварва. Следва изправяне на тялото за сметка преди всичко на разгъване в колената, облекчаване на ските, завъртване с помощта на петите на задната част и избутване на колената към склона. Следва минимално свличане на ските и бързо засичане, при което отново се прикляква и се забива другата щека. Или всяко следващо завъртване на ските започва при разгъването на тялото .Горната част на трупа остава неподвижна. Важен момент при изпълнението на веделна е страничният тласък при вземане на опора в края на всеки завой.
Трудността при изпълнението на късите ритмични завои се поражда от обстоятелството, че разучаването още в самото начало трябва да става свързано. Ето защо някои подготвителни упражнения облекчават заучаването.