С помощта на завоя с успоредни ски могат да се преодолеят всякакви терени и наклони при значително по-голяма скорост. Плътно прибраните една към друга ски вече поставят по-сериозни изисквания към равновесната устойчивост на скиорите, което се определя от значително по-малката опора при всички фази на завоя.
Разучаването на завоя се извършва на едната и след това на другата страна. За целта се подбира малка бабуна, върху която се изпълнява завоят. След като добре са разучени на двете страни, се преминава към свързване на завоите с успоредни ски в облекчена форма, като стремежът трябва да бъде към оптимално сгъване и разгъване, т. е. последното да няма характер на ясно изразено подскачане.
Характерни грешки: недостатъчно, облекчаване, прекомерно подскачане, изоставане на тялото назад, продължително свличане в същинската фаза на завоя, замах с долното рамо, недостатъчно натоварване на долната ска и др.
За разлика от опорните завои, където прехвърлянето на тежестта на тялото от едната ска върху другата се извършва на базата на пристъпването, при завоя с успоредни ски обременяването трябва да се извършва чрез облекчаване на задната част на ските в момента, който предхожда започването на завоя. Облекчаването може да бъде високо, когато скиорът преди завой се изправя, и ниско, когато прикляква.
Изходно положение за изпълнение на завоя с успоредни ски с високо облекчаване е диагоналното спускане. Преди да пресече линията на наклона,скиорът прикляква, едновременно с това забива щеката в снега с леко отворена длан по средата между върха ласката и обувката и прехвърля част от тежестта на тялото върху нея. В следващия момент скиорът се изправя леко нагоре, като с това облекчава ските, и веднага започва въртеливия импулс с помощта на петите. Във втората фаза скиорът леко се свива и продължава въртеливото движене, като по-голяма част от тежестта се прехвърля върху ската, която в следващия момент ще бъде долна (външна), а горната (вътрешната) ска се изнася малко напред. Третата фаза е свързана с преодоляването на линията на наклона чрез диагонално свличане и навлизане в новата посока с помощта на закантване на ските. Помощта на щеката трябва да бъде реална, а не осезателна.
Завоят с успоредни ски с ниско облекчаване се изпълнява също от диагонално спускане със средна или висока стойка. Преди пресичане на линията на наклона се прикляква ниско, което се съчетава със забиване на долната щека, а колената леко се отвеждат към долината, за да се осигури презакантването. Завъртването на ските се извършва с помощта на петите, когато тялото се изправя нагоре. В края на завоя тялото на скиора е отново в средна или висока стойка в диагонално спускане.
Скоростта при завоя с успоредни ски е значително по-голяма, отколкото при другите елементи. По-голямата скорост улеснява изпълнението на завоя. Тук обаче трябва да се отчита психологичното въздействие на скоростта върху отделния скиор и да се подхожда строго индивидуално.
След като завоят с успоредни ски е добре заучен и на двете страни, се преминава към свързването. Първите свързани завои се правят с по-големи радиуси на дъгите и постепенно с усъвършенствуването тези радиуси се скъсяват. Освен това завоите се усложняват и чрез подбиране на склонове с по-голям наклон и с повече неравности.